Започнаха рекламите на сиропите против кашлица -
дочух те от долния етаж, с което искаш да кажеш,
че сезонът на настинките вече приближава държавата.
Наближава времето, когато въздухът неусетно изстива,
касите, пантите на вратите незабележимо се свиват,
с лекота стаята в себе си се затваря, вече не стърже.
Оттегля ни сезонът много навътре - към жилищни сгради,
а целият трафик бавно пълзи - мръзнещо влечуго,
няма катастрофи, внимават хората с умирането;
но частта от земята, по която с открити автомобили
имитиращите богатство са се показвали, сега е обърнала
към слънцето другата си страна, сякаш дебелата сянка
на планетарния орех вледенява плочките по тротоарите,
а релсите на трамваите звънтят като петолиние от
кристализирането на молекулата на желязото; скреж крехко
поляга сутрин по тревните площи на 120-то училище,
още една есен в този град, който посреща - изпраща
години: необятен фотографски архив на повехналата любов.
Все пак опитваш прочетена книга в съзнанието да извикаш,
екскурзиите до планината, къщата, от която в ясно време
можеш да различиш потъналата в сняг Рила, както
агенцията те уверяваше в онзи дъждовен и мъглив ден,
когато беше решил да я купиш. Сега от долния етаж
чуваш преправения глас на страдащия анимационен герой,
гърлото му е изпускаща огън жарава, а сиропът е като
пожарогасител за възпаленото гърло: бучка лед в чашата
с уиски, винаги поддържащо стайна температура.
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016