Вилата е високо в планината.
Наоколо - и други къщи-бегълци.
Представете си буря, дъжд и гръмотевици:
винаги когато това се случва,
от ЧЕЗ бързат да изключат тока.
Едва е четири часа, но стаите са потънали в мрак,
особено северната,
където спи малко момче, и макар навред да трещи,
не може да го събуди, челото му оросява се с пот.
Момчето е напълно беззащитно, и въпреки това съхранено;
погледът ми се мести от яростно мятащите се на двора дървета
към детето
и обратно,
в спирала,
която се
съкрушава
в мен.
За един миг
не мога да осъзная дали
годините изобщо съществуват и
дали има го мястото с построената къща;
не съм сигурен и
кой гледа и кой е гледан,
кой в мен живее
и в кой аз ще живея?
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.04.2020
Благовест Петров. Корен в дългото време. Варна: LiterNet, 2020