Покрай земята се умира по-лесно -
отговаря на въпроса ми защо се е забил
в това забутано село.
Пенсиониран учител, доморасъл философ,
често повтаря:
Не е написано: бетон си и в бетона ще се върнеш.
Казва, че гледа двора, но и дворът го гледа,
че не е по-различен от старата круша,
на която ѝ е дошло времето, виж,
целият ѝ ствол е разяден като от ръжда;
че се чувства като част от цялото,
брънка в природата,
а новините по телевизията и говоренето
на всичките тези хора в костюми
са фонов шум, едва ли има апарат във Вселената,
който да го улови.
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.04.2020
Благовест Петров. Корен в дългото време. Варна: LiterNet, 2020