По радиото:
народна музика,
носи се из летен следобед,
- безкрайно го удължава -
в него майка ми се е запиляла из двора,
- други гласове, други стаи -
стаите притихват, докато навлизаш,
тишината се задълбочава,
изниква и се самоизчерпва цял един живот,
- сянката на дюлята до чешмата,
издължава се, чезне -
заедно с масата под дървото - жестове там се мяркат,
едва дочувам, глъхне: домати като дини!
и дни, небе - цяла вечност,
слънцето ги ослепило,
озарило, озарило,
изличило...
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.04.2020
Благовест Петров. Корен в дългото време. Варна: LiterNet, 2020