Легнала между нас,
с ръце над главата, сякаш се предала,
тригодишната Рая накрая заспива,
спасила се от невъобразими анимационни кошмари.
Време е обаче и другото дете да нагледам -
сякаш от години бдя над бъдещето на човечеството -
надигам се, но не се въздържам и леко с устни
докосвам вътрешното на китките:
заедно със слепоочията това е най-деликатното нещо
при тези дошли от някъде същества.
Веднага самопораждащ се електрически импулс:
любовта-дошла-отвън
се предава по веригата неврони,
главата леко се смръщва, след това застива доволно,
сякаш в съня си вижда купа с мандарини
или началото на Маша и Мечока по телевизията.
Това е цялата случка, която с дни навсякъде нося,
сам сили си вдъхвам, докато всячески се опитвам
нещото в мен да опазя.
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.04.2020
Благовест Петров. Корен в дългото време. Варна: LiterNet, 2020