Отдавна е минало единайсет,
но една лампа още свети,
от детската стая се чува как е решено
малкият Маугли да бъде върнат в човешкото село -
историята ме запраща много назад,
изплува твърдението, че в края животът ни
като кинолента в миг пред очите ни преминава:
не мога да кажа, че дошъл е моментът,
но още отсега ми се губят някои кадри:
сутрини, в които се будя сам сред бяла стая,
не се виждат никакви книги по празните рафтове,
но пък ясни образи от по-късни ексцесии,
горчивата ядка на паметта -
остарявам, остарели са и пороците ми,
както Сенека пише до своя приятел.
Прожектирам в главата си загуби,
не са записани никъде другаде,
(двор и чемшир - мирисът живо същество ли е?)
всяка стъпка е жестоко фатална - давам си сметка,
стъписва: малкото момче ще бъде отпратено,
завинаги ще напусне своите обиталища.
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.04.2020
Благовест Петров. Корен в дългото време. Варна: LiterNet, 2020