В наши дни, ако се огледаш,
няма да разпознаеш Историята,
като безшумен климатик в хола е.
Но в други времена е била нахлуване
на непознати в дома ти.
Като първата среща на дядо ми с нея:
баща му смазан от бой,
седмици наред го повивали с ярешки кожи.
Полудял, брадвата грабнал,
добре, че братятя му го спрели,
държали го цял ден вързан за крушата;
за старата круша, на която 40 години по-късно
дереше агнето за Гергьовден,
и когато кметът мина да му каже
да не хвърля карантиите в реката,
дядо за миг спря
и го изгледа кръвнишки с голия нож в ръката,
той, който носеше благото име.
(Крушата беше дома)
(Дядо ми беше народа)
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.04.2020
Благовест Петров. Корен в дългото време. Варна: LiterNet, 2020