Достатъчно е да си забравил
телефона или шапките на децата,
за да се върнеш в опустелия хотел
и да погледнеш от стаята към морето -
сред нея твоето дишане, шума от климатика -
сякаш си се отстранил от хода на времето,
от плавния ход на морето, което долу
монотонно само себе си продължава.
Напълно е достатъчно, за да прозреш -
въпреки радостните приливи от очите -
за малко оттук преминаваш, сезонно явление,
което никому непотребни мигове сбира,
отнасяйки незнайно къде лика на скъпите същества,
после се изгубваш сред чадъри, шапки, шезлонги,
оставил временни следи по нагорещения пясък.
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.04.2020
Благовест Петров. Корен в дългото време. Варна: LiterNet, 2020