Годините бяха безрадостни.
Нещата се случваха между панелни блокове
и панелно училище, и то в избелял
жълтеникав цвят,
до него се стига пеша -
цепиш през подгизналите поляни
в мрачен декември или в мразовит март.
Мокрите чорапи се сушаха в класната стая,
направо на парното до прозореца -
радиаторите винаги нагорещени.
(Днес, чувам, масово тръбите
с флекса са отрязани.)
Вкъщи не бях виждал да се пее или танцува,
в събота и неделя се ходеше до някакво поле,
викаха му аренда,
по безкрайните редове с мотика копаеш
покаралите фъстъци,
но и на полето не се чуваха песни;
когато дойде време да си отида,
нямаше какво да взема,
само малко сълзи - да се чудиш за какво.
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.04.2020
Благовест Петров. Корен в дългото време. Варна: LiterNet, 2020