ВСЯКО ЛЯТО ВКЪЩИ
В понеделник си взимам няколко плочи,
Бах, Телеман, Дебюси - самото откровение,
Плочите гланцирани, прекрасни - руските МЕЛОДИЯ,
понесъл ги вкъщи, тайно съкровище,
Започвам да ги пускам на грамофона “Респром”, който
получих за абитуриентския бал след небивали разправии.
Чакам всички да тръгнат и в стаята с часове си стоя,
сред най-високото, напълно реален концерт на небесните сфери.
Никога телефона не вдигах, в стаите се разхождам, а
музиката се разнася, понякога направо от хладилника ям.
Библиотеката разполагаше с над пет хиляди плочи
и през годините една част успях да прослушам, в главата ми
Хиляди писти със съкровеност; спирам, носталгията да изследвам,
необятна като танкер в Северно море, закуската си довършвам,
Трябва до края на Шьонхолцер щрасе да стигна,
преди в метрото да вляза - спирам, за да изчакам
Автобус на берлинската “Чистота”, работниците,
насядали послушно, сякаш на източния фронт ги водят.
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Благовест Петров. Близка страна. Варна: LiterNet, 2009