* * *
След тоалетната до хола отивам - часовника
да погледна, и после отново си лягам.
В четири, вече всяка сутрин, лежа
сред единствените минути през деня,
когато никой за теб не си спомня,
А чувството, че може и да си мъртъв,
е пречистено и някак тържествено -
Без това животинско притихване
не бих могъл да помисля за себе си
като за проницаващ човек;
Преди да заспя, натрапчиво си припомням
записи от охранителни камери, където хората
се тълпят със стотици,
На талази, излизащи от метрото в Мадрид -
всичките, дори и тези, които ще оцелеят,
са обречени от историята.
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Благовест Петров. Близка страна. Варна: LiterNet, 2009