МИНАЛОТО Е БЛИЗКА СТРАНА
Намираме къщата, следвайки изкачването на пътя,
търсейки първото отклонение, откъдето по черния
път някъде в началото на 60-те е започнало всичко.
Продължаваме покрай шумоленето на планинския поток,
сред каменистата местност се забелязва махалата с вилите,
разположени върху отдалечения скалист скат.
Представям си зимата, долчината, съвършено неподвижна,
и ако сред безмълвните й потънали в сняг склонове се
предвижваш, шумът от стъпките ти ще отеква в ушите,
Учуден ще се оглеждаш, невярващ към какъв необичаен вид
принадлежиш. Но ето я входната врата, сваляме катинара -
от нея направо в дневната се влиза, на масата се виждат
Неприбрани чаши и домакински ножици, вестник с голяма
кръстословица, решена наполовина, сякаш собственикът
е излязъл да купи хляб и всеки миг стъпките му ще чуем.
По витите стълби се стига до спалнята, на нощното шкафче
си стои книга - “Дядо Горио”, издание “Библиотека за ученика”,
разтворена на 78 страница, а до бузестия Балзак -
Провесени дочени панталони. Цялата тази изоставена
картина за дълго е излъчвала слаби сигнали и след това
е угаснала завинаги, скрила умните летни вечери, дните,
В които сред обедната жега нещо по двора е ровил,
поливайки с градински маркуч, дочените панталони
затъкнати в гумените ботуши - тези избледняващи образи
ще опитам да задържа, възможно най-дълго, докато мога.
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Благовест Петров. Близка страна. Варна: LiterNet, 2009