* * *
Краят на лятото в старата ни къща,
която баща ми купи в края на осемдесетте,
Когато емисари обикаляха махалите
с прашни москвичи да събират
хората си за Турция.
Следващата седмица започва септември,
двадесет години по-късно, през които
и аз към друго място се отдалечавах.
В двора седим и с поглед обхващаме
цялото село, а вятърът се носи на талази
и лесно се предугажда кога по склоновете ще мине,
Накрая до короната на крушата стига,
разбърква я, сякаш душата й раздвижва
(“музиката като движение на душата”).
Жълтите й листа се разсипват по плочника,
запазили роговата си твърдост, като капачки
от бира се претърколват и сред лехите замират.
Ще останат родителите ми още някъде месец -
още месец за никому ненужния им съвестен труд:
Твърде малък, за да е от значение за някого другиго
освен за картофите, лука и за пръсналите се тук-там
градински цветя.
© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2009
Благовест Петров. Близка страна. Варна: LiterNet, 2009