ВСИЧКИ СМЕ САМИ

web

нали разбираш... тя...
извинява ми се той виновно,

а халката на безименния
довършва изречението,

завалява топъл дъжд,
докaто говорим за поезия

и нощите са стъклено студени
за христо фотев
и дубарова
и удавени звезди,

а в сребърното утро
луната избледнява
и само вятърът шепти:
луната е сама за себе си
всички сме сами...

 

 

© Бистра Величкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.03.2015, № 3 (184)