Бистра Величкова

ИЗГУБЕНИ

На Дена

Обединява ни това,
че и двете сме изгубени,
че има много пътища,
а ние винаги тръгваме
по другия,
че търсим нещо,
което е невидимо,
но го чувстваме
как тупти,
че кръстът на инките,
татуиран на крака ти,
вместо да ни помага с посока
все повече ни губи,
че утайката на кафето
показва бушуващи вулкани и морета,
брегове, сърца и хоризонти.
Измисляме съдбата си
на дъното на чашата,
а животът ни изпива
и измисля нас,
свободни и щастливо тъжни
в това, че сме изгубени.