Андриана Спасова

ТУП

Когато пада пред погледа
отвесно надолу и бързо
пресъхнало от щастие листо,
натрапчиво си мисля,
че така изглежда смъртта
на дядо ми преди осем години.
От есента и стеблото
се движат още линиите
към човешкото око и успокояват.
Има нещо налудничаво и прекрасно
в танца на умрелите листа.
Улавям се колко е леко тялото.
Няма нищо обезпокояващо
да си безвъзвратно другаде.