АХ, СЛЪНЧОГЛЕДЕ!
Ах, слънчогледе, уморен от времето,
ти, който броиш на слънцето стъпките,
търсейки златния, сладостен хребет,
където пътуването най-сетне свършва.
Където е мъртва Младостта от желания
и бледата девственост със сняг е покрита.
Над гробовете техни изгрей и избягай
там, мой слънчогледе, дето искаш да идеш.
© Уилям Блейк
© Теменуга Маринова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.10.2010, № 10 (131)