МРАЧЕН СЕЗОН
Не, никаква зеленина, във въздуха едва доловима
мъглица, дали ще раззелени стройните брези.
На Север любовта е срамежлива, пролетта - мудна.
Чакаш. Затаяваш дъх.
Сърцето умира от много нежност.
Не, невидимо, недоловимо за ухото се разтварят пъпките.
Все това мъртво време между вика на кукумявките
и песента на чучулигата.
Все този мрачен сезон... тази безмълвна щриха между
бяло и зелено.
Все още никаква зеленина, само във въздуха едно предчувствие.
© Визма Белшевица
© Аксиния Михайлова, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.05.2010, № 5 (126)