МАЛКА МУЗИКА ЗА ЦИГУЛКА И САКСОФОН
Сянката която се полюлява в градината
сигурно е от луната ала жълтите очи
на колите са
тези които
ни изпращат
ливадата мирише на близкото шосе и жеравите
в недосегаемата висина потъват
сянката се полюлява все по-къса
дочува се и жеравния
плач
една цигулка свири тази нощ
една звезда
уморено звъни
Сянка от звездите-камбани пада надолу
нека влезем в
сянката камбанна
нека щурчето говори с цветята
и не замлъква и не замлъква
не ще го предадем на жадните очи на автомобилите
Сянката наша предвестница върви пред луната
надалеч отива тя
извива се черна на нощното пасбище
и от цвилене на подплашени коне потръпва тишината
Сянката която се полюшва в градината
сигурно е от луната но по-скоро
това са жадните очи на
автомобилите
които от всяко живо стъбълце
изсмукват на щурчето песента
и сякаш май са го убили
студената светлина на автомобилните фарове изпива
аромата на нощните теменуги
и ливадата умира в ръцете ни
победоносно реве шосето и в небесата
се върти реактивното витло на самолета и
звъни звездата и притихва и звъни и притихва
в ръцете ни
© Петерис Зирнитис
© Аксиния Михайлова, превод от латвийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.12.2009, № 12 (121)