ЗАТВОРЕНА ВКЪЩИ
Първото лято, в което останах сама,
живеех в къща под наем
в родния ни град. Не бях изоставила
навика да навестявам това
кътче, въпреки че багажът ми беше
вече в друг град
и знаех, че до есента ще съм си отишла.
Нямах телефон. Нямаше да получавам
писма - принадлежност,
която притъпява. Временен подслон,
чийто тавани бяха станали по-високи, по-просторни
поради празнотата си. Спях
в легло, което през деня
се прибираше към стената. Останалите
стаи бяха голи, въпреки че полилея
все още висеше ниско над мястото,
където маса можеш да сложиш, а огледалото
зад него се простираше от пода до тавана.
Бях спокойна, че там нямаше нищо,
към което да се привържа. Вечерите
палех свещи като за гости
и танцувах със собственото си изличаване
сред поклащащите се призми на рисунъка,
който тялото ми от тишината извайваше.
© Клаудия Емерсън
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2010
Клаудия Емерсън. Късна съпруга. Варна: LiterNet, 2010