ВТОРА РЕКОЛТА, 1919 Г.
На баща ми
Помолих го да разкаже - как
слушал с часове хамбара за сушене на месо
да гори, дебелите трупи навикнали
на топлина - как, дори когато било ясно,
че всичко е изгубено, хамбара и тютюневите
стелажи в него, те вместо това хвърляли
вода на близката праскова,
надявяйки се да спасят нещо, сигурни,
въпреки това, че горещината я е убила, кората
почерняла овъглена. Но в късната есен дървото
в цветове се обсипало, вероятно погрешно
разбрало огъня, сякаш бил
някоя кратка, отиваща си зима. Цветовете
се белнали, разтворили се. Появили се праскови
въпреки сезона - един отговор,
едно доказателство. Светът продължил. Хората
настоявали, че плодовете били по-сладки заради
появата си извън сезона. Изминавали мили, за да го видят.
Спомня си дядо ми
казвайки, с пълна уста, това е
знак и тази, която била дадена на
баща ми да изяде - цялата в мъх,
мека като всяка друга, сърцевината й
с цвят на сметана, с бистър сок
като вода, но чакай, чакай; той държи
стискащата ръка, издигната сякаш за
мен,
да видя отново, че няма костилка,
никаква вдлъбнатина, до която да стигнеш - това е то
безплодието, и някак несвършващо.
© Клаудия Емерсън
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2010
Клаудия Емерсън. Късна съпруга. Варна: LiterNet, 2010