СУША
Започнах да подразбирам
колко е безмилостна, когато изцъклени
врани пристъпваха без свян към гьолчето с птици,
останали накрая без дъх, и когато скакалците
падаха по земята, още една съсипана
реколта. Улицата лежеше пуста цял ден,
а реката все повече пресъхваше, гръбнакът й
отдолу се показваше. Единствено пеперудите
се рояха - неподвижният въздух, разделян от техните
повтарящи се движения, мъхнатите
крила на Големия полумесец, Монарха.
Научих се от ведростта на появата им
да се осланям - за няколко мига - единствено
на окото, хоризонтът пресъхнал.
© Клаудия Емерсън
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2010
Клаудия Емерсън. Късна съпруга. Варна: LiterNet, 2010