НАЗЕМНИ РАЗКОПКИ
Ти винаги промиваше артефакти
на мивката в кухнята, с гръб
към стаята, към мен, към калта,
която беше донесъл от нивата на
някой съсед, току-що изорана.
Върхове на копия, птичи стрели, шила и листо-
подобни остриета, изровени от обърнатата земя,
сякаш изпод някоя мътна
вода, в която се опитваше да се взреш.
Никога не си изморен, довери ми, от осезаемото
минало, на което можеш да се удивляваш, да го подмяташ
отново и отново в ръка - първият,
който го докосва след мъртвия, обработвал
камъка. Ти подреждаше с тях лавиците за
книги и края на масите; обсидиан,
кварц, кремък отмерваха часовете,
прекарал надвесен над тях, издирвайки
други, а също и часовете
на собствената ми самота - сбрана,
оценена, съхранена покрай тези
артифакти, за толкова дълго изгубени.
© Клаудия Емерсън
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2010
Клаудия Емерсън. Късна съпруга. Варна: LiterNet, 2010