23
Фурий*, ти, който си нямаш
ни роб, ни сандък за парите,
ни бълха, ни паяк, ни огнище,
но баща и мащеха си имаш
със зъби, дето мелят камъни,
живота си живееш при баща си
и неговата дървена съпруга:
Добре сте си със здравето,
отлично храносмилате,
ни от пожари се боите, ни от бедствия,
ни от грабежи, ни от отровители,
ни от други някакви опасности.
От жегата, студа и от гладуване
телата ви сега са изсушени
тъй както рог или каквото друго има
на този свят и още по-сухарско.
Нима не си щастлив и облажаван?
Ни пот тече от теб, ни слюнка,
ни лиги, ни гнусни сополи.
Към тази висша чистота прибавяй
и съвсем прочистения задник:
десет пъти дрискаш на година
и то тъй твърди, че приличат на чакъл
- да ги вземеш в ръка да ги стриеш,
по пръстите ти нищо не остава.
Това са ти предимствата блажени,
не ги отхвърляй и не ги презирай!
А за онези, стоте хиляди сестерции**,
дето все се молиш - забрави ги!
Ти вече щастието притежаваш!
** За последните стихове съществуват две обяснения: или Фурий е молел Катул да му даде 100 000 сестерции (сребърни монети) назаем, или, бидейки мним философ, тайно е молел боговете да му ги пратят. Тъй като сумата е била много сериозна (400 000 сестерции са били цензът, за да бъде някой приет в съсловието на конниците), по-вероятно става дума за второто (б.пр., Я.Б.).
© Гай Валерий Катул
© Яна Букова, превод от латински
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.03.2010, № 3 (124)
Други публикации:
Катул. Стихотворения. София: Стигмати, 2009.