22

web

Познаваш, Варе*, сигурно, Суфен,
човек приятен, духовит, културен
и натворил безкрайно много стихове.
Тъй както изчислявам, десет хиляди,
че може би и повече, и не записани
по някакви използвани папируси**, не, не:
хартията му - царска, книгите му - нови,
червени връзки, кожа, нови дръжки,
листове отлично разчертани
и всичко с камък прилежно излъскано.
Но, ако вземеш и ги прочетеш,
този изтънчен градски красавец
на пълен селянин започва да изглежда
или бачкатор някакъв - така голяма
и ужасяваща му е промяната.

Какво да кажем тук? Това конте изящно
- каквото най-префинено в града ни има -
по-просто се оказва и от сетния простак,
когато се отнася до поезия. А нищо
такова истинско блаженство не му дава,
както да пише непрестанно стихове:
сам си се радва, сам се възхищава.

Но всички лъжем себе си. Не ще намериш
сред хората дори един, в когото няма
поне по нещо малко от Суфен.
И всеки мъкне свойто заблуждение,
но кой на гърба си успява да види товара?

 


* Стихотворението е конструирано като писмо до филолога Квинтилий Вар, а темата му е исторически неизвестният поет Суфен (б.пр., Я.Б.).

** Литературни занимания на Суфен дават повод да получим и едно изчерпателно описание на античната книга: папирусен свитък с дръжки в двата си края, често завързван с шнур, за да не се развива, и съхраняван в калъф от кожа. Листовете са се разчертавали с прави линии за удобство на пишещия, а началото и краят на свитъка са се изглаждали. Тъй като папирусът е бил доста скъп, честа практика е било да се изтрива написаното, ако няма повече нужда от него, и да се пише отново върху същия лист (т.нар. палимпсест). Не такъв е случаят при Суфен, който е разполагал с това, което днес бихме нарекли "луксозно издание". Под хартия (charta) в случая се има предвид папирус от особено високо качество (б.пр., Я.Б.).

 

 

© Гай Валерий Катул
© Яна Букова, превод от латински
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.03.2010, № 3 (124)

Други публикации:
Катул. Стихотворения. София: Стигмати, 2009.