СУТРЕШНО СЪБУЖДАНЕ
Всеки ден господин Т. се събужда в
различен човек.
Затова и се буди много рано.
Преди разсъмване.
Изкачва се с усилие по стъпалата на минутите
и отива
в банята.
Там започва да чисти от себе си люспите на нощта.
Вледенените улици, вълноломите и пейките,
листата на дърветата и капаните на клоните,
неразчетените текстове, кръвожадните деви и
ятата
от птици.
Когато вече е напълно гол,
опира поглед в огледалото,
както някой закача палтото си върху кука.
Но наместо очи има две риби.
Тъй като е надарен с безкрайно търпение,
оставя очите-риби да отплуват в огледалото.
В онези мигове изживява най-чистата си мечта.
Мечтата да бъдеш никой.
Най-неотменната пустош.
Черната кръстословица на бездната.
Нещо, което придава на чертите му
това, което наричаме "дълбочина".
По-късно очите се завръщат на мястото си.
Те и огледалото са придобили вече
някакво родство.
Взаимно се разпознават.
© Катерина Илиопулу
© Яна Букова, превод от гръцки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.10.2010, № 10 (131)
Други публикации:
Литературен вестник, бр. 3, 27.01-02.02.2010.