РУСАЛКАТА
Чаршафите са бели страници.
Всяка нощ пише неуморно.
Изпълва ги трескаво,
както се казва, че правят поетите.
Но на сутринта чаршафите са подивели зверове.
Вълни, разлюляно море и свирепо.
И от него понякога изплува една малка русалка.
Поглежда го леко и после
изважда очите си и му ги поднася.
Две стъклени зелени топчета.
Господин Т. не се осмелява да протегне ръка.
Но как жадува тяхната прохлада и как пръстите му
помръдват като водорасли.
Да ги докоснат.
Очите й биха погълнали цялата прах
от клепсидрата на времето.
Биха превърнали кръвта му във вода
и варта в кристал.
Предложението остава в сила,
но господин Т. постоянно отлага.
Кой би понесъл да живее в една прозрачна къща?
© Катерина Илиопулу
© Яна Букова, превод от гръцки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.10.2010, № 10 (131)
Други публикации:
Литературен вестник, бр. 3, 27.01-02.02.2010.