ПЕСЕНТА НА РУСАЛКАТА
Зелени пипала коси
зелено в мене слънцето
на гравитацията зестра
залък по залък погълната
когато беше още златно като мед.
Сега в обърнатия свят
събирам сенки броя мехурчета
рея се
в това пространство от разтопени огледала:
Тук не съществуват отражения
и всеки образ е неподражаем в безкрайното си
настояще.
Устата трябва да бъде отворена
очите - неподвижни и отдадени.
Тук избираш статуя и я носиш като дреха.
© Катерина Илиопулу
© Яна Букова, превод от гръцки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.10.2010, № 10 (131)
Други публикации:
Литературен вестник, бр. 3, 27.01-02.02.2010.