ЛЮБОВНО СТИХОТВОРЕНИЕ НА ГОСПОДИН Т.
Измислих си една жена.
Моята жена не е Светла Събота,
не е Задушница,
не е Неделя на Тома.
Моята жена е винаги Сряда.
Което ще рече - неведома.
Шията й е хиподрум,
набразден от копита.
Поле на вибрации.
Държи един малък часовник в зъбите си
и, когато я целувам, ме е страх
да не го погълна.
Тогава винаги ще знае моя ритъм.
Моята жена не е дърво,
а камък.
Когато я глождя, строшавам зъбите си.
Тя също се измъчва, защото ми е невъзможно
да променя формата й.
Само мястото мога да й променя
и затова я захвърлям далече,
и тичам като куче, поглъщайки разстоянията,
за да я върна отново.
© Катерина Илиопулу
© Яна Букова, превод от гръцки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.10.2010, № 10 (131)
Други публикации:
Литературен вестник, бр. 3, 27.01-02.02.2010.