кой знае откъде ида?
угасна магията в плътта ми;
да се измия, но не се изпира мръсното по мен;
на трийсет птици пера е тялото ми;
ако изхвърля покривалото от себе си,
на болник ще заприличам.
защо те болят така месата?
Ти, място, между Пустинята и Книгата;
смокини и маслини носиш ти;
а къде е раната от Кръста?
разтресе се пустинята като от епилепсия
прихвана тайнството на розата.
Кой заби този пирон?
Къде е моят Кръст?
не съм Словото аз, нито Езикът съм...
най-високо напрежение - сърцето ми;
защо не съм на Кръста аз,
а вътре в мен е Кръстът?
© Хилми Явуз
© Кадрие Джесур, превод от турски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2010, № 10 (131)
Други публикации:
Хилми Явуз. Вечерта и пустинята. Избрани стихове. Пловдив: ЦУМ, 2010.