ЖИВОТЪТ МИ
Понякога го виждам като права линия,
начертана с молив и линеал,
разполовяваща окръжността на света,
или като пръст, промушващ
цигарено кръгче, непринуден, любознателен,
но тогава слънцето ще се покаже
или телефона ще иззвъни
и ще престана да се питам
дали е едно нещо,
голямо кълбо от въздух и памет,
или много неща,
редица малки фермерски селища,
тъмен път криволичи през тях.
Да кажем, че е поле,
което всеки ден копая,
копая и пея,
после полягам за сън в една от браздите му
или сега, когато повече от половината е отминал,
врата едва открехната,
дъждът се процежда от стрехата.
Като вашия, може да бъде всичко, гнездо с единствено яйце,
коридор, който към хиляди стаи отвежда -
каквото и да се случва да блуждае пред погледа,
когато притворя очите си
или когато погледна през прозореца
за повече от няколко само минути,
така че в някои дни мисля
че трябва да е всичко и нищо наведнъж.
Но тази сутрин, седящ изправен в леглото,
носейки черния си пуловер и очилата,
завесите дръпнати, прозорците разтворени,
аз съм езеро, стихотворението ми е празна лодка,
а животът ми е ветрецът, който преминава
през цялата сцена,
раздвижвайки всичко, което докосва -
повърхността на водата, отпуснатите платна,
даже сънените, коронести дървета покрай брега.
© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009