* * *
Това най-вече си спомням.
Беше след вечеря.
Ти ми говореше през масата
за това или онова,
за хрътка, която бе видяла този ден,
или песен, която си харесала,
а аз се взирах покрай теб
над голите ти рамена,
в трите портокала, лежащи
на кухненския шкаф
до малката електрическа кафемелачка,
която също бе оранжева,
и оранжевото и бяло шишенца за оцет и олио.
Всички те сбрани
в случаен натюрморт,
така свързани заедно с ключа на цвета
и така устойчиви зад оживения
преден план на твоите
думи и усмихване,
жестикулиране и наливане на вино
и изпъкналостта на твоите рамене,
че мога да почувствам как е изрисувано в мен,
изписано по стените на черепа ми,
докато тонът на гласа ти
се извисяваше и спадаше в своя полет
и трите портокала
оставаха закрепени на шкафа
по начина, по който казват за звездите,
че са закрепени във вселената.
Тогава на миналото всичките мигове
започнаха да се струпват зад този миг
и всичките мигове да се приближават
сбрани отпред в дълга редица,
карайки ме да вярвам,
че това е бил миг, който съм спасил
от милионите, които изчезват от погледа
в мрачината зад очите.
Дори след като забравя коя година сме,
бащиното си име
и значението на парите,
аз все още ще нося в джоба си
дребната монета на този миг,
изсечена в кралството,
което прекосяваме всеки ден.
© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009