СТИХОВЕ, ИЗГУБЕНИ СРЕД ДЪРВЕТАТА
Това не са стиховете, дошли до мен
докато се разхождам сред горите
без писалка
и нищо, на което по някакъв начин да пиша.
Те са завинаги изгубени,
шепа, пълна с монети,
изпуснати през решетката на паметта
заедно с находчивия мнемотехнически способ,
който измислих, за да ги задържа в място -
напълно изчезнало и забравено,
преди да съм се завърнал до сечището
в задната част на тихата ни къща
с нейните бурканчета, натъпкани с моливи,
нейните тефтери и купища неизписана хартия,
нейното бюро и настолна лампа,
нейната маса и светлината от прозорците.
Ето това е моята елегия за тях,
тези шест или осем издихания,
изплетената плитка на синтаксиса,
животворността на темпото
и незабележимото прозрение в края,
поклащащо се като късата опашка
на много послушен шпаньол,
приседнал до вратата.
Това е моят пратеник към нищото,
където го подканям върви, малко стихотворение,
не навън сред света и очите на непознатите,
но далеч към някакъв въздушен склад за непотребни вещи,
дом на изгубени поеми,
незапомнени имена
и скитащи съновидения
като това, което имах миналата нощ,
което като фантастичен, нарисуван с молив град,
заличи себе си
сред ясния утринен въздух
точно когато се събуждах.
© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009