СПИСЪКЪТ НА ДРЕВНИТЕ РАЗВЛЕЧЕНИЯ
В началото трябва да е било слушането
на вятъра или наблюдаването
движенията на животните,
после проследяването на звездите
и малко след това
изучаването на огъня;
но някъде там принадлежи
наблюдаването напредъка на реката
от надвисналия бряг,
изучаването на завирването към краищата,
начинът по който спокойният или пенлив
поток разкрива тайните
очертания на невидимото дъно
и ефекта от светлината на небето
върху повърхността,
всичките издължени цветове на течението.
Днес е моят ред на брега.
Крачейки, утъпквам високата трева.
Притискам лакти и се облягам назад,
заслушан във водния поток.
Драскам в тефтера си,
отпивам от бутилката с вода.
Намирам идеално заоблено камъче
и го запращам към средата.
А понякога виждам нещо
да е завлечено надолу,
отчупил се клон, килната кофа
в късния следобед,
или когато мракът стане непрогледен,
главата на Орфей да се носи,
пеейки нежно
на склонилите се дървета,
или тялото на Офелия,
поддържано от нейните широки,
разстлали се дрехи -
светлината толкова слаба сега,
че е трудно да кажеш
дали червените и жълти венчелистчета
са избродирани по нейната рокля
или са реални, понесли се сред мрака на водата.
© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009