ЛОВЕЙКИ РИБА НА СУСКУЕХАНА ПРЕЗ ЮЛИ
Никога не съм ловил риба на Сускуехана
или на която и да е река всъщност,
за да бъда напълно честен.
Не и през юли, или през който и да е друг месец,
съм имал удоволствието - ако това е удоволствие -
да ловя риба на Сускуехана.
По-вероятно е да бъда открит
в тиха стая като тази -
рисунка на жена на стената,
купа с мандарини на масата -
опитващ се да възпроизведа усещането
за ловене на риба на Сускуехана.
Малко е съмнително,
че другите са ловили риба
на Сускуехана,
гребейки в дървена лодка нагоре по течението,
приплъзвайки греблата под водата,
след това издигайки ги да се отичат на светлината.
Но най-близо до ловенето на риба на Сускуехана,
до което съм стигал,
беше един следобед в музей във Филаделфия,
когато балансирах малко яйце на времето
пред картина,
в която тази река се извиваше около завой
под синьо, нахвърляно с облаци небе,
скупчени покрай бреговете дървета
и човек с червена кърпа,
седящ в малка, зелена,
плоскодънна лодка
стискайки тънък прът.
Това е нещо, което е малко вероятно
да направя когато и да било, спомням си
че си го казах, на себе си и на човека до мен.
След това премигнах и продължих
към друг американски пейзаж
с купи сено, реката се пени върху скалите,
дори един кафяв заек,
който изглеждаше така настръхнал от пъргавина,
че си го представих как изскача направо от рамката.
© Били Колинс
© Благовест Петров, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Били Колинс. Пикник, светкавица. Варна: LiterNet, 2009