ПТИЦАТА АМБИЦИЯ
Значи се стигна до там
безсъние в 3:15 сутрин,
часовникът, който върти моторчето
като жаба, която следва
слънчев часовник, изпада в електрошок
през четвърт час.
Работата с думите ме държи будна.
Пия какао,
горещо като афро-американка.
Бих искала обикновен живот,
все пак цяла нощ лежа,
а стихотворенията - в дългата кутия.
Това е моята кутия за безсмъртие,
моят план за освобождаване,
моят ковчег.
Цяла нощ тъмни крила
плуват в сърцето ми.
Една амбициозна птица.
Птицата иска да бъде свалена
от високото си място като мост Талахачи.
Тя иска да запали клечка кибрит
и да се възпламени.
Тя иска да излети от ръката на Микеланджело
под купола на изрисуван таван.
Тя иска да пробие гнездото на стършела,
излизайки да имитира божествена природа.
Тя иска да вземе хляб и вино
и да роди човек, щастливо плаващ из Карибите.
Тя иска да бъде пресована като ключ,
за да може да отключи влъхвите.
Тя иска да отиде в отпуск сред странници,
да им дари парченца от сърцето си с ордьоврите.
Тя иска да умре, сменяйки дрехите си
и болта на слънцето като диамант.
Тя иска, Аз искам.
Мили Боже, не можеше ли
просто да пием какао?
Трябва да си взема нова птица
и нова кутия за безсмъртие.
В тази има достатъчно глупост.
© Ан Секстън
© Илеана Стоянова - превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.09.2020, № 9 (250)