СТРАШНИЯТ СЪД
наближаваме края на света: имам предвид пространството
където земята е отсечена времето не мърда и отдолу бездната повръща мрак
в тази къща на ръба на света свят ни се вие веят ветрове и сънищата ни пустеят
пуловерите ни настръхват и главите като стомни се пълнят с чужда памет
стопаните отдавна са почва зидарите - пепел
а които тука живеят се движат в стените
през прозорци излитат и се хранят единствено с поглед:
от кашкавал отрязана пита - луната в небето - сребърно блюдо
и едно трето зорко око бавно повдига клепач отваря се
неутолимо
неумолимо
и вечно
© Ясен Василев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.07.2010, № 7 (128)
Стихотворението е отличено с международна награда "Мелнишки вечери на поезията", 2010.