В КЛАДЕНЕЦА НА ЖИВИЯ, КОЙТО МЕ ВИЖДА
аз видях тука онзи който ме вижда
но ти не го търси брат търсачът на вятър и пустош
е обречен пъзелът защото няма нареждане а сега
загубен в зеницата перото и сърцето му пулсират в
слепоочията ми и се избистря каменният промисъл:
една последна капка жажда безмилостно вградена
вода в утробата на камъка пламъкът разкрива във
всеки вътре холограмата и прах при прахта песен
при песента а слепият да сменя гледната точка
© Ясен Василев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.07.2010, № 7 (128)
Стихотворението е отличено с международна награда "Мелнишки вечери на поезията", 2010.