ЮЖНО УБЕЖИЩЕ
морето е до мен
а е така далече
избягало след лятото на сушата
циклонът обещава дъждове
над белите самотни плажове
заставам на прозореца и вдъхвам мириси
на съхнещи треви
на прашна буря
един протяжен ориент
в душата ми отчаяно танцува
в такава нощ
животът ми се пита
дали напред със мен да продължава
светът е детска люлка
мъртво конче
в ръцете на триръка заклинателка
блести градът с неонови разпятия
с генезиса
шума
и булевардите
една изсъхнала от вятъра маслина
ме приютява в нежните си шепи
© Станислава Станоева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.03.2009, № 3 (112)