ТВОЯТА СМИРНА
На Георгиос Сеферис
Не в думата уханна и ефирна,
напомняща старинeн аромат,
не в бягащата към брега немирна
вълна със гребен, сребърно крилат,
не в синьото припламване крайбрежно,
в пристанищния шум околовръст,
не в рухналия фриз, поникнал нежно
с лист мраморен, а в тая жива пръст
е твойта Смирна...
Ти стоиш в повея
с ръце на кедър. Твоите крака
като дървесни корени със нея
се сраснаха, щом стъпи на брега.
О, твойта Смирна!
Вдъхвай я дълбоко,
задържай я в гърдите си така,
че всяка земна пора с кръв и болка
да обгори сърцето ти!...
Мига
я скри в сълзата - тя е, тя е, тя е
изгубената Смирна, твоят град
от детството!...
Ръцете ти ухаят,
раззеленени в приказния свят
на гръцкото й минало...
Немирна,
вълната търси влюбения бряг.
И ти трептиш - дърво от лъх и зрак,
в изгарящата пръст на твойта Смирна!
© Радко Радков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.02.2009, № 2 (111)
Други публикации:
Византийски запеви. София: Народна младеж, 1978.