В СИЯНИЕТО НА СВЕЩТА
В сиянието на свещта, която
разтапя мрака като черен скреж,
ти някой ден ще дойдеш и ще спреш
и ще приемеш тайнството й свято.
Мистична музика - небе в летеж! -
ще се изгубва като нощно ято
във облака на чезнещото лято
отвъд неутолимия копнеж.
А днес ти казвам сбогом, нежноръка
и снежнокрила! Сбогом, мила! Там
е моят път - зад среща и разлъка.
Извива покрай хълма с малък храм
сред трепетлики, трепетни от мъка,
и се изгубва - сам къде не знам.
© Радко Радков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.12.2011, № 12 (145)
Други публикации:
Сонети на Любовта. Велико Търново: Абагар, 2006.