НА ПРИНЦОВИТЕ ОСТРОВИ
На Светломира
Конете, равномерния им тръс,
люлеенето леко на файтона
и пътя, пътя ни безкрайно къс
на острова по-бял от анемона.
Зад пиниите - мимолетен къс
от морскосиньо. Тичат двата коня
и правят безнадеждно бял наклона
на шията, обнажена без лъст.
Изгубих всичко - русия й кок,
ръцете, раменете без кокетство
спокойни... пътя... вилите в барок...
Спри време своя яростен поток!
Обичах я без жалост, без порок,
със силата на мъжкото си детство.
© Радко Радков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.12.2011, № 12 (145)
Други публикации:
Сонети на Любовта. Велико Търново: Абагар, 2006.