Павел Славянски - Старата ни къща

СТАРАТА НИ КЪЩА

Над главата ми без отдих твори дървоядът
и тънеят гредите. Пак на свредела тънкият екот
пълни с въздух дървото една канонада,
дето зъбки невидими опипват ни с похот.

На стара връв съм провесил да съхне босилек
самораслек, поникнал в запуснатата ни градина.
Кошер, загнезден в камината, нещо жужука
непознали стопанин, пчелите вихрят се лудо.

През прозореца счупен дъхти на лято и билки,
сляпо слънце мъждука, в прахоляка залутано.
И аз, приседнал смирено в паметта на дедите,
с кого се сбогувам?... Дървоядът продължава да хрупа.

Покривът с каменни плочи припряно пропуква
настървен, дървоядът и себе си май ще затрупа…..

Априлци, 2003