* * *
И тази пролет разлисти своите сенки
набъбнаха клонките, разчорли ги южния вятър,
слънце обжари очите ни, разбулиха се пътеки,
цветовете възкръснаха, душата засвети.
Под стъпките ни земята е по-мека, избуя тревата,
опари ни коприва, хлопки раздиплиха стада,
щъркел отнякъде се зададе, оживяха блатата,
мешавицата се врече на ручеи, хралупите на гнезда.
Небето звездите си върна, денят дължината,
тъгата издуха я вятъра, скуката суетата,
къси поли се завихриха, засвяткаха мъжките погледи,
сънищата ослепяха, от жадни вопли подгонени...
Някак живнаха вените, жилите се пробудиха.
С една дума, пролет е! От прашец лудна въздуха...
2003
© Павел Славянски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.11.2008, № 11 (108)