* * *
На Елка
Няколко капки в очите и светът се променя...
Атропинов овалът е. Няма точни контури.
Опипом търся чертите ти. От коя ли постеля
изпълзя младостта ни? Жив, гладът ме събуди!
Без резка е лицето ти! А очите ти нежни!
Ти си чудната фея, мое сватбено чудо!
Пак обгръщам те с обич, с порив сляп и небрежен
паля стария огън, обгорял ме до лудост...
И солта е по устните, дето пукат от жажда,
плачат още усмивките в първата ни прегръдка.
Цяла флота от срещи затрептява с надежда,
че светът е в нозете ни. И пием първата тръпка...
...Но се връщам в света ни... И ръждиво нашепване
състарява очите ми... Боже, пак си красива!
2004
© Павел Славянски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.02.2014, № 2 (171)