Николай Заяков

ПОЕТЪТ

на хубавото хубавото му какво е
и на доброто пък доброто му какво е
развъдникът на всякакви фантазии
е сляп и никога не ще прогледне

отдалечен от себе си той преживява
с по някоя и друга непотребна дума
ръцете му се търсят те са също ослепени
от дълго сричане на пръсти в пръсти

животът обитаваше го после го напусна
но навикът му да живее си остана
и само бръчките лицето украсяваха
преди да стане то портрет на някого.