Мирослав Христов - Завръщане

ЗАВРЪЩАНЕ

web

По трънливия път стигаме до вишката
бавно изкачваме паянтовите стълби
до последното стъпало

сред димящи курешки
срещаме страховете си:
станали са по-високи
слънцето е изрусило косите им

над главите им се носят ореоли прахоляк
от жътвата в средата на юли

когато отново сме долу
ни държат здраво за ръка
поемаме обратно

някога в близките скални ниши
приятелите ни дишаха лепило
съзерцаваха бога на камъните

никой не знае колко често се връщаме
по ясно очертаните пътеки