Мирослав Христов

ВАРВАРА

web

нищо по-красиво
от самотата тук
където сутрин
щъркелите носят деца

в полунощ
потракват с клюнове
отмерват колко пъти
ще се родим

всеки ден
търсим убежище
все по-навътре

без да подозираме
че бурята ще ни научи
как да се приземяваме

сред вятъра
над който никой няма права

участваме
в репетиционен процес
за преселване в друг свят

вглеждаме се един в друг
търсим белезите му

все по-изкусно
изрязваме родилните петна

учим се
да стъпваме
по обетована земя