Георги Николов - Тристишия

ТРИСТИШИЯ

web

разкъсана огърлица
бисерът се завръща
в мидата си

дърветата редят
есенни листа по алеята
пасиансът им излиза

безлюдна улица
по тротоара
метачът мете стъпки

полюшнаха се
мачтите на кипарисите
брегът отплава

гледане на ръка
циганката откраднала
линията на живота

август залиня
щурци пеят
лебедова песен

механично пиано
празни ръкавици
натискат клавишите

под балдахини от паяжини
заспиват вечен сън
царкини на мухите

кълвач в хралупата
тупти присаденото сърце
на дървото

шпагат на катеричка
между два бора
пада шишарка