Георги Николов

ПОЛИФЕМ

"...око на циклоп с перде."
Неделчо Ганев

"Дребна остава за мене,
нищожна щетата с окото."
Овидий, "Метаморфози"

.......................................
С онуй око трошеше лешници...
А и съвсем не беше Полифем, а Монофем
си беше. Но имаше ли разлика?
......................................
......................................

II.

Туй тананикаше си Одисей,
додето от циклопство го лишаваше
и лешниците си обираше от острова...
Бе песничката му по-сладка
от полифоничното звучене на сирените,
накацали по реите.
В ушите му се лееше
такава полифемия,
че нямаше защо да бъде връзван
многоумният за мачтата.
И нямаше защо да го омайва Кирка -
бе си нерез...

III.

Като рисунка върху ваза -
толкоз тих и неподвижен -
стоеше Полифем след всичко.

(За лешници и не помисляше.)

В ръцете си държеше дюли.
Усещайки, че уж не са Големи,
а всяка е пектинен колос
(по-друг от този в Родос,
но имаше ли разлика на пипане?),
не им завиждаше безокият.
Подобно ктитор, но на пещерата,
(а бе преди пастир във нея)
пристъпяше навън циклопът.

За лешници и не помисляше.

Но щом докоснеше неволно
невидимото виме на медуза,
додето плакнеше чело в морето,
разбираше,
че тоя свят
не се дои единствено със поглед.
И дребна му се виждаше тогаз
щетата със окото.

IV.

Тъй както Бог се спуска със машина -
да попривърши нещо долу -
и след това, естествено, се вдига;
тъй вдигаше се Одисей
от ложето на Пенелопа -
не беше същото
като да влиза
в утробата на коня дървен,
а после при Елена с наколенници...
Не беше същото...

Но имаше ли разлика на пипане?

.................................
.................................
И слизаше героят в Хадес -
да го тешат известни сенки...
.................................

VI.

А по-прилежно и от роб домашен
из своя свят - от одър, пещера и остров -
се движеше циклопът.

За лешници и не помисляше.

Едно дърво - с хитон
до корена раздърпан -
бреза нарече... И не намери разлика.

Други публикации:
Георги Николов. Настройване на гледката. Пловдив: Макрос, 2005.